Витамин D може да намали усложненията от остри респираторни инфекции
По темата пред сп. Здравецъ говори д-р Михаил Тодоров, Пулмолог
Обостря ли студеното време дихателните проблеми и как точно? За хората с какви състояния е най-опасен студеният въздух?
Най-общо респираторните състояния трябва да ги разделим на остри и на хронични. Фокусирайки се върху термина „студено време”, ние малко неглижираме някои други особености на въздуха, който дишаме в момента. Най-често в есенно-зимния сезон, особено в големите градове, ние не дишаме само студен въздух. Ние дишаме въздух, който е студен, сух и доста замърсен- с високо съдържание на азотен окис и диокис, серен окис и диокис и въглероден окис и диокис. Всички тези фактори предразполагат към смъкване на локалния имунитет на ниво дихателни пътища и на ниво бял дроб.
Настъпва т.нар. вазоконстрикция или свиване на кръвоносните съдове в тези дихателни пътища, което затруднява достъпа на клетките на имунната система до въздуха и до дихателните пътища, които са около него. Също така това затруднява секрецията на един така да се каже пречистващ гел, който стандартно покрива нашите дихателни пътища. Този секрет, който ние продуцираме всеки ден, има способността да улавя всичките замърсители от околната среда и по този начин да пречиства въздуха, който дишаме. Когато въздухът е студен и настъпи вазоконстрикция, продукцията на този секрет (гел) се намалява, той става доста по-жилав и гъст, което е много сериозна предпоставка вече в него да се развият по-сериозни бактериални и вирусни инфекции.
А и самият факт, че въздухът е по-сух в тези зимни месеци, също предразполага към изсушаване на дихателните пътища и намаляването на количеството на този предпазващ секрет и вече самите замърсители водят до допълнително дразнене на нашите кашлични рецептори. От там ние сме по-податливи да развием остри респираторни заболявания- ринити, ринофарингити, бронхити. А хората, които имат хронични белодробни заболявания, е твърде възможно да получат обостряне на тези заболявания и дори да им се наложи престой в болница. Клетките на имунната система също улавят всички тези замърсители и ги изчистват.
Но когато тези клетки са фокусирани върху дейност номер 1, т.е. пречистването на този мръсен въздух, дейност номер 2 и 3 – преборването с вирусни и бактериални инфекции доста се затруднява. Можем да споменем, че най-често в градовете с по-замърсен въздух и в някои индустрии, в които хората работят в по-замърсена среда, те развиват хроничен бронхит.
Кои са най-често срещаните респираторни проблеми сред населението на нашата страна?
Първо искам да разделя тези болести на два типа- остри и хронични. Най-честите остри респираторни заболявания, особено в този период, са стандартните- остри и вирусни бактериални ринити, ринофарингити, грипни и парагрипни инфекции, аденовируси и т.н. Естествено периодично пациентите развиват и заболявания на долните дихателни пътища- остър бронхит и вирусна или бактериална пневмония. Дали ще ги развием или не, това зависи от нашата имунна система, от особеностите на съответния организъм.
Хроничните болести, от които най-често страда нашето население, конкретно в България, които са така по-разпространени, са хроничният ринит, от който страда около 50% от популацията, най-често на алергична основа, който обикновено е съпроводен и с някакъв хроничен фарингит, с полипи в носа. А иначе по отношение на белия дроб и на долните дихателни пътища- над 10% страдат от т.нар. хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и около 10% от бронхиална астма.
Какви могат да бъдат причините за недостиг на въздух- знаем, че задухът може да бъде изключително стряскащо състояние? Кога е наложително да потърсим лекар?
От години най-големите експерти в нашата област се опитват на международно ниво да дефинират какво точно означава задух- задух или недостиг на въздух или диспнея, както е на латински. Когато пациентът ми каже, че усеща задух, аз обикновено питам в какво точно се изразява този задух, защото той има пет лица, поне колегите в Америка така подхождат. Пациентът може да каже, че за него задухът е това, че трудно вдишва и издишва. Може да означава, че усеща болка по време на дишане. Може да сподели, че диша прекалено учестено, което например изпитваме при тежки физически натоварвания. При някои хора с хронични заболявания също можем да срещнем това учестено дишане.
Понякога пациентите споменават най-неприятното нещо за нас – че не им достига въздух. Друг път казват, че прекалено много се уморяват, докато дишат. Това е характерно при пациенти с хронични белодробни болести – ХОББ и бронхиална астма. Един пациент с бактериална пневмония може да се оплаче, че го боли, докато диша. Недостигът на въздух е може би най-смущаващото лице на задуха, тъй като за нас това е индикация, че най-вероятно нивата на кислород са прекалено ниски в кръвта или нивата на въглероден диокис са прекалено високи.
Реално, в този момент, всеки един лекар, когато пациент му сподели, че усеща недостиг на въздух, ние подхождаме с пулсоксиметрия- измерване на сатурацията на пръста и вече от там насетне, ако видим, че този показтел нас ни смущава, прескачаме към следващи по-детайлни изследвания, било то рентгенография или кръвни изследвания.
Задухът аз най-общо ще го разделя на три основни типа – белодробен, кардиогенен и неврогенен. Аз бих казал, особено на моите пациенти, че ако задухът е съпроводен с висока температура, с кашлица с висока продукция на секрети, с отпадналост и бодежи в гърдите, това вече е задух, който наистина изисква повишено внимание. В тази ситуация е добре пациентът да потърси личният лекар за консултация, ако трябва и по-специализирана медицинска помощ – пулмолог или кардиолог.
Относно астмата – какви са видовете астма, кои са факторите, които ги причиняват и как се лекуват?
Най-общо астмата я разделяме на два вида – на базата на типа възпаление, което води до нея, тя е т.нар. TH2 – зависима и TH2 – независима или по-точно атопична и неатопична (алергична и неалергична). Най-често астмата наистина стъпва в детството , по-често е сред момчетата, преди 18 годишна възраст и е на базата на някаква генетична предиспозиция – чисто и просто на една алергия към специфични дразнители от околната среда. Можем да споменем, че около 10% от нашето население страда от бронхиална астма.
Съответно, ако едно дете получава пристъпи на задух (защото астмата като латинска дефиниция означава пристъпен задух), които са провокирани от полени, от някои животни, най-често в детството от домашния прах (алергия към акарите), то тази астма най-вероятно е на базата на алергична основа. Определени други фактори понякога водят до развитието на т.нар. неатопична астма.
Тук трябва да споменем, че астмата представлява бронхиална хиперреактивност или по-точно това са хора, чиито дихателни пътища имат склонност (при контакт с определен дразнител) рязко да се свиват, започват да продуцират известно количество секрети и настъпва оток на тяхната лигавица. Рисковите фактори при тази неатопична астма може да са други – бих казал, че урбанизацията и експозицията на малките деца към всички тези емисии и газове, предразполагат към хиперреактивност, но към неспецифични дразнители (към неатопична астма). Естествено някои фактори, които водят до изоставане в растежа на организма, в това число и растежа на белия дроб, също предразполагат към развитие на тази неатопична астма.
Астмата е хронично белодробно заболяване с пристъпен характер. Качественото физическо израстване и обучение на децата даже предпазва донякъде от развитието и. Физическото претоварване може да доведе до пристъп. Защото, когато ние се натоварваме физически, ние дишаме по-учестено и по-често през устата. Съответно въздухът, който ние поемаме в нашия бял дроб е по-мръсен, по-студен и по-сух, за разлика от когато дишаме през носа. В този въздух има доста повече фини прахови частици, което води до обострянето на тази астма.
Какво представлява ХОББ и наистина ли това е болестта на пушачите или има и други причини за проявлението и? Лекува ли се и как?
Хроничната обструктивна белодробна болест е истински бич за българската нация. Да я наричаме болестта на пушачите не е много коректно. Реално, напоследък излизат статистики, че вече над 50% от случаите на ХОББ не се дължат на цигарения дим. Но тук трябва да вкарам една много важна вметка – случаите на ХОББ по света се повишават, много често вече те се дължат не на цигарения дим, а на други фактори – замърсяването на околната среда и т.н. Реално повишаването на случаите на ХОББ се дължи основно на развиващите се, силно индустриализирани държави.
По отношение на България обаче, водещият рисков фактор е цигареният дим. За съжаление ние сме първенци в две категории в ЕС – ХОББ се среща сред 4 до 6% сред възрастното население в Европа и сред над 10% сред възрастното население в България. Също така активните пушачи сред възрастното население в ЕС, представляват 19% от общата популация, а у нас са почти 30%. Не съм склонен да нарека ХОББ болестта на пушачите, но в България това е водещият рисков фактор. Проявата на ХОББ не се отличава чак толкова от бронхиалната астма. ХОББ има две прояви – белодробният емфизем и хроничният бронхит.
При белодробният емфизем при пушачите, в следствие на високия оксидативен стрес от цигарения дим, се губят колагенът и еластинът в нашия бял дроб. Белият дроб има уникална структура. Отвън, като размери, може би не ни впечатлява, но вътрешната му повърхност се равнява на половин тенис корт. Причината за това е силно нагънатата му, голяма вътрешна повърхност.
Тази нагънатост при пушачите изчезва, губим вътрешната площ на белия дроб. Той се разгъва, но ефективността на газообмена с околната среда се затруднява. Тези пациенти, които имат белодробен емфизем и ХОББ, най-често се оплакват от един перманентен задух, който често налага и домашно кислородолечение. Другата проява на ХОББ е хроничният бронхит или хроничното възпаление на дихателните пътища. Тези пациенти също се оплакват, че трудно вдишват и издишват, тъй като техните дихателни пътища са доста стеснени. При пациенти с хроничен бронхит, водещ симптом е хроничната пушаческа кашлица.
При пациенти с ХОББ година след година, цигара след цигара, физическата активност намалява. Пациентите не осъзнават колко губят от тази физическа активност, защото това става постепенно.
И като споменахме пушачите, един въпрос, който вълнува и много хора, отказали цигарите – възстановяват ли се белите дробове напълно след дълги години тютюнопушене?
Чисто от анатомична и биомеханична гледна точка, въпросът е колко години сме пушили и до колко сме увредили този бял дроб? Белодробният емфизем не може да бъде възстановен – тази загуба на колаген и еластин. При ХОББ ефектът на цигарите е кумулативен (нарастващ). Не се развива на 20-25 години. Най-често се развива от 45 години нагоре, с 10-15-20 години тютюнопушене зад гърба ни. На тази възраст, когато ние развиваме белодробния емфизем, трудно можем да възстановим този колаген и еластин, дори да спрем да пушим.
При симптомите на хроничния бронхит, няколко месеца след като преустановим цигарите, тази хиперсекреция на дихателните пътища намалява, дишането малко се поуспокоява. Пълното възстановяване зависи от това от колко време пушим. Напълно възстановяване няма, но могат да се намалят симптомите след като се спрат цигарите.
Сега е сезонът на вирусните инфекции и кашлицата е доста често срещано състояние. Кога е необходимо да и обърнем по-голямо внимание и как да различим обикновеното накашляне при настинка от сериозната вирусна инфекция?
Ако видим статистиките за ранната детска възраст, едно дете страда от 8 до 10 пъти в годината от остро респираторно заболяване, някаква стандартна вирусна инфекция. Тъй като аз по-често се занимавам с родителите на тези деца, съответно и родителите могат да карат от 8 до 10 пъти такава инфекция на горните дихателни пътища. Очаквано при пациенти, които не трябва да се притесняват толкова за своите симптоми, можем да усетим едно известно дразнене в гърлото, една кашлица, която първоначално е суха и след това става продуктивна и започваме да отделяме бели и жълти секрети, една лека температура 37,1- 37,2 до към 38 градуса и естествено някакъв остър ринит.
Кога би трябвало тази кашлица да ни притесни? Когато стане малко по-продължителна – не минава до пети-шести ден, когато е съпроводена със задух и аз отбелязвам чувството за недостиг на въздух – всеки, когато кашля, ще усеща, че не му достига въздух, но когато и между периодите на кашлица усещаме, че не ни стига въздух, тогава вече е по-притеснително. Когато човек усеща болки в гърдите, извън периодите на кашлица, това може да е индикация за развита бактериална пневмония.
Когато кашлицата е прекомерно обилна, имаме голямо отделяне на секрети и когато тези секрети имат леко белезникав или леко зеленикав оттенък, това за нас е индикация, че човекът може да е развил някакъв по-тежък бронхит, някаква бактериална пневмония. Тогава консултацията с личен лекар и със специалист е наложителна.
Съществуват ли някакви универсални съвети за хората с дихателни проблеми? Има ли вариант да подобрим дишането си с помощта на хранителни добавки и хомеопатия?
Дихателната система като хранителни добавки, няма някакви особени, по-различни изисквания от другите органи и системи. Стандартните препоръки, които могат да се дадат – прием на селен, на витамин C, на витамин B. Ако имаме дори дефицит на магнезий, той би бил подходящ при пациенти с бронхообструктивни заболявания. По отношение на този въпрос, бих обърнал особено внимание на витамин D. Защо? Трябва да изходим от тази позиция, че над 50% от хората в нашата страна, са с дефицит на този витамин. Ние се фокусираме върху него основно главно по отношение на ползите за калциево-фосфорната обмяна и костната плътност и предотвратяването на остеопороза, което е социално значим проблем в България.
Но в последните 15-20 години излизат все по-надеждни данни за ролята на витамин D по отношение на имунната система. Широко известно е, че някои автоимунни заболявания, например кожният псориазис, са доста по-чести при хора, които имат дефицит на витамин D. По време на ковид кризата преди години излязоха доста актуални данни, че витамин D дефицитът води до по-тежко протичане на ковида и по-чести цитокинови бури и неблагоприятен изход от цялата ситуация, заради този имуномодулиращ ефект. С помощта на този витамин можем при постменопаузални жени да предотвратим остеопорозата и същевременно да намалим честотата на респираторни инфекции, както и обострянето на някои хронични белодробни болести.
Колко често трябва да бягаме от въздуха в мръсния град, за да дробовете ни се пречистят?
Замърсяването на дробовете отнема доста години, за да бъде изчистено. Така или иначе периодичните излети в планина, ако ще и периодичните пътувания до морето и дишането на морски въздух, който в момента е с една идея по-влажен, по-топъл, а и солен, спомагат за отделянето на някакви секрети. Когато говорим за мръсен въздух, аз основно се фокусирам върху пациенти с хронични болести и препоръчвам, когато въздухът е наистина замърсен и получаваме данни от Регионалната Здравна инспекция, да бъде намалена физическата активност.
Особено сега, ако излезем да тренираме навън, да бягаме, ще инхалираме доста голямо количество замърсители от околната среда и ще се обострят тези заболявания. При здравите хора периодични излети в планината не биха били излишни. Не мога да гарантирам, че те ще изчистят белия дроб, но ще намалят честотата на тези респираторни инфекции и така или иначе ще съхранят дихателния капацитет поне още няколко години.
Ако се нуждаете от преглед или консултация д-р Михаил Тодоров преглежда в Болница “Здравето” – София, ул. Маестро Кънев 4
Можете да запишете своя час онлайн в Superdoc ТУК или да ни потърсите на дежурните ни телефони.